Хей здравейте брат, аз съм митака брат и съм в гост в блога на мойте анонимни приятели от софия 3310. Повечето от вас не ме познават, защото съм жена, но когато бях в туитър брат бях познат на феновете си като постмета постмеме или постмитак митак. Искам да ви разкажа моята история  брат, защото тя е изключително интересна брат и драматична и изпълнена с интернет приключения слушайте брат.

Когато за първи път влезнах в тутиър брат бях пълна скръб и пусках линкове към песни отпреди 10 години брат и се обяснявах за пълни тъпотии; дори не бях ироничен и в туитовете ми почти нямаше препратки. Веднъж даже изтуитих цяла поема написана лично от мен в общо над 20 туита. Знам какво ще си кажете - „ЛЕЙМ” и ще сте прави брат, защото аз си бях един доста лейм човек брат, но после се появи на небосклона една ярка звезда и ми каза „марш при комиците”. Това много ме притесни брат, защото като цяло нямам много от това което психолозите наричат „селф-уърт” брат и обичам да се харесвам на хората и когато хората не ме харесат и аз не се харесвам. Затова реших да се променя брат и въпреки, видях накъде духа вятъра и реших и аз да подухам с него. Започнах да влизам в лонгчата брат но много предпазливо за да не ме пратят пак при комиците. После там ни обясниха че съм много назад и аз схванах брат, наистина схванах. Просто трябва много внимателно да следя какво харесват готините пичове, после и аз да го харесвам. като някое от онея влечуги дето си сменят цвета. И така... Постепенно се запознах с всички тях и беше много драматично брат, направо ми се зави свят но някак си го понесох брат. Всичко беше много драматично брат, защото моя живот като цяло е изпълнен с много драма брат, някой ден ще напиша книга. Имаше много интриги и врътки брат кой кой е и с кой се ебе брат. И през цялото време е много драматично. Толкова е драматично, че саунтрака на живота ми е АПОКАЛИПТИКА фичаринг НИК КЕЙВ фичаринг ТОМ ЙОРК фичаринг ДЪ СЛИМ ШЕДИ ЕЛПИ ама само най-драматичните части.  Та аз станах ироничен и забавен и отворен и никой не може да ме пипне нали, ама дълбоко в себе си още съм онова момче, което пуска линкове и гледа с влажни очи комиците и яде зайо байо с лук в черно пликче. Някак си вътрешно разбрах, че не съм се променил. Същия лейм съм си щото на сила не става. Та затова си изтрих туитъра. Ето всички питате - казвам ви. Не знам защо, но реших да си призная тук. Пращам това на пощата, дано го публикуват с някоя готина снимка отгоре.

Идентичността е странно нещо брат. В един момент си на върха на туитър а в следващия слушаш саунтрака на малката русалка и си ядеш сополите. Ват ду? ВАТ. ДУ?